била съм кумила

Речник на българския език

1. била съм кумила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм кумила е производна форма на кумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).