кумила съм

Речник на българския език

1. кумила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

кумила съм е производна форма на кумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. кумила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

кумила съм е производна форма на кумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).