кумила

Речник на българския език

1. кумила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кумила е производна форма на кумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кумила — мин. деят. св. прич. ж. р.

кумила е производна форма на кумя (мин. деят. св. прич. ж. р.).