кумеше

Речник на българския език

1. кумеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

кумеше е производна форма на кумя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. кумеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

кумеше е производна форма на кумя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).