щяло да е кумило

Речник на българския език

1. щяло да е кумило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е кумило е производна форма на кумя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).