кича

Речник на българския език

1. кѝча преходен глагол от несвършен вид (тип 176ti) редактиране

Значение

кѝчиш, мин. св. кѝчих и кичѝх, мин. прич. кѝчил и кичѝл, несв.
1. Кого, какво. Украсявам с цветя или други предмети; украсявам. Кича стаята с цветя. Кича стаята с картини.
2. Разг. Кого. Клеветя, клепам. Добре, че не знае как го кичат пред шефа му.
кича се. 1.С какво. Слагам цвете или украшение по себе си; гиздя се. Кича се с пръстени.
2. Приписвам си нещо; хваля се с нещо. Кича се с чуждите пари.

Грешни изписвания (1)

  • кичъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ки-ча ки-чим
2 лице ки-чиш ки-чи-те
3 лице ки-чи ки-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ки-чих ки-чих-ме
2 лице ки-чи ки-чих-те
3 лице ки-чи ки-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ки-чех ки-чех-ме
2 лице ки-че-ше ки-чех-те
3 лице ки-че-ше ки-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кичил съм кичила съм кичило съм кичили сме
2 лице кичил си кичила си кичило си кичили сте
3 лице кичил е кичила е кичило е кичили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кичил бях кичила бях кичило бяхме кичили
2 лице беше кичил беше кичила беше кичило бяхте кичили
3 лице беше кичил беше кичила беше кичило бяха кичили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кича ще кичим
2 лице ще кичиш ще кичите
3 лице ще кичи ще кичат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кичил ще съм кичила ще съм кичило ще сме кичили
2 лице ще си кичил ще си кичила ще си кичило ще сте кичили
3 лице ще е кичил ще е кичила ще е кичило ще са кичили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кича щяхме да кичим
2 лице щеше да кичиш щяхте да кичите
3 лице щеше да кичи щяха да кичат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кичил щях да съм кичила щях да съм кичило щяхме да сме кичили
2 лице щеше да си кичил щеше да си кичила щеше да си кичило щяхте да сте кичили
3 лице щеше да е кичил щеше да е кичила щеше да е кичило щяха да са кичили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кичел съм кичела съм кичело съм кичели сме
2 лице кичел си кичела си кичело си кичели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кичил съм кичила съм кичило съм кичили сме
2 лице кичил си кичила си кичило си кичили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кичил била съм кичила било съм кичило били сме кичили
2 лице бил си кичил била си кичила било си кичило били сте кичили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кича щяла съм да кича щяло съм да кича щели сме да кичим
2 лице щял си да кичиш щяла си да кичиш щяло си да кичиш щели сте да кичите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кичил щяла съм да съм кичила щяло съм да съм кичило щели сме да сме кичили
2 лице щял си да си кичил щяла си да си кичила щяло си да си кичило щели сте да сте кичили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кичил бих кичила бих кичило бихме кичили
2 лице би кичил би кичила би кичило бихте кичили
3 лице би кичил би кичила би кичило биха кичили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ки-чи ки-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ки-чен
непълен член ки-че-ния
пълен член ки-че-ни-ят
женски род ки-че-на
членувано ки-че-на-та
среден род ки-че-но
членувано ки-че-но-то
множествено число ки-че-ни
членувано ки-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ки-чил
непълен член ки-чи-лия
пълен член ки-чи-ли-ят
женски род ки-чи-ла
членувано ки-чи-ла-та
среден род ки-чи-ло
членувано ки-чи-ло-то
множествено число ки-чи-ли
членувано ки-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ки-чел
женски род ки-че-ла
среден род ки-че-ло
множествено число ки-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ки-чещ
непълен член ки-че-щия
пълен член ки-че-щи-ят
женски род ки-че-ща
членувано ки-че-ща-та
среден род ки-че-що
членувано ки-че-що-то
множествено число ки-че-щи
членувано ки-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ки-чей-ки

2. кича — ед. ч. непълен член

кича е производна форма на кич (ед. ч. непълен член).

3. кича — бройна форма

кича е производна форма на кич (бройна форма).