кичили

Речник на българския език

1. кичили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кичили е производна форма на кича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кичили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кичили е производна форма на кича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).