кичели

Речник на българския език

1. кичели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кичели е производна форма на кича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кичели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кичели е производна форма на кича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).