труфя

Речник на българския език

тру̀фя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

тру̀фиш, мин. св. тру̀фих и труфѝх, мин. прич. тру̀фил и труфѝл, несв.; Кого. Украсявам, кича много. Труфя дъщерите си.
труфя се. — Украсявам себе си, кича се.

Грешни изписвания (1)

  • труфъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице тру-фя тру-фим
2 лице тру-фиш тру-фи-те
3 лице тру-фи тру-фят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице тру-фих тру-фих-ме
2 лице тру-фи тру-фих-те
3 лице тру-фи тру-фи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице тру-фех тру-фех-ме
2 лице тру-фе-ше тру-фех-те
3 лице тру-фе-ше тру-фе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице труфил съм труфила съм труфило съм труфили сме
2 лице труфил си труфила си труфило си труфили сте
3 лице труфил е труфила е труфило е труфили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях труфил бях труфила бях труфило бяхме труфили
2 лице беше труфил беше труфила беше труфило бяхте труфили
3 лице беше труфил беше труфила беше труфило бяха труфили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще труфя ще труфим
2 лице ще труфиш ще труфите
3 лице ще труфи ще труфят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм труфил ще съм труфила ще съм труфило ще сме труфили
2 лице ще си труфил ще си труфила ще си труфило ще сте труфили
3 лице ще е труфил ще е труфила ще е труфило ще са труфили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да труфя щяхме да труфим
2 лице щеше да труфиш щяхте да труфите
3 лице щеше да труфи щяха да труфят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм труфил щях да съм труфила щях да съм труфило щяхме да сме труфили
2 лице щеше да си труфил щеше да си труфила щеше да си труфило щяхте да сте труфили
3 лице щеше да е труфил щеше да е труфила щеше да е труфило щяха да са труфили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице труфел съм труфела съм труфело съм труфели сме
2 лице труфел си труфела си труфело си труфели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице труфил съм труфила съм труфило съм труфили сме
2 лице труфил си труфила си труфило си труфили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм труфил била съм труфила било съм труфило били сме труфили
2 лице бил си труфил била си труфила било си труфило били сте труфили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да труфя щяла съм да труфя щяло съм да труфя щели сме да труфим
2 лице щял си да труфиш щяла си да труфиш щяло си да труфиш щели сте да труфите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм труфил щяла съм да съм труфила щяло съм да съм труфило щели сме да сме труфили
2 лице щял си да си труфил щяла си да си труфила щяло си да си труфило щели сте да сте труфили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих труфил бих труфила бих труфило бихме труфили
2 лице би труфил би труфила би труфило бихте труфили
3 лице би труфил би труфила би труфило биха труфили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тру-фи тру-фе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род тру-фен
непълен член тру-фе-ния
пълен член тру-фе-ни-ят
женски род тру-фе-на
членувано тру-фе-на-та
среден род тру-фе-но
членувано тру-фе-но-то
множествено число тру-фе-ни
членувано тру-фе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род тру-фил
непълен член тру-фи-лия
пълен член тру-фи-ли-ят
женски род тру-фи-ла
членувано тру-фи-ла-та
среден род тру-фи-ло
членувано тру-фи-ло-то
множествено число тру-фи-ли
членувано тру-фи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род тру-фел
женски род тру-фе-ла
среден род тру-фе-ло
множествено число тру-фе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род тру-фещ
непълен член тру-фе-щия
пълен член тру-фе-щи-ят
женски род тру-фе-ща
членувано тру-фе-ща-та
среден род тру-фе-що
членувано тру-фе-що-то
множествено число тру-фе-щи
членувано тру-фе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

тру-фей-ки