труфило

Речник на българския език

1. труфѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. труфила̀, ср. Разг. Обикн. Пренебр. Предмет, който се използва за украшение; накит.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • трофило
  • трофилу
  • труфилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тру-фи-ло
членувано тру-фи-ло-то
мн.ч. тру-фи-ла
членувано тру-фи-ла-та

2. труфило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

труфило е производна форма на труфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. труфило — мин. деят. св. прич. ср. р.

труфило е производна форма на труфя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки