гиздило

Речник на българския език

1. гиздило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гиздило е производна форма на гиздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гиздило — мин. деят. св. прич. ср. р.

гиздило е производна форма на гиздя (мин. деят. св. прич. ср. р.).