накит

Речник на българския език

на̀кит — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. на̀кити, (два) на̀кита, м. Нещо, което служи за украса (пръстен, гривна, обици и др.). Имам скъпи накити.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • накет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-кит
непълен член на-ки-та
пълен член на-ки-тът
мн.ч. на-ки-ти
членувано на-ки-ти-те
бройна форма на-ки-та
звателна форма —

Връзки