огърлица

Речник на българския език

огъ̀рлица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. огъ̀рлици, ж. Накит, който се поставя на шията; наниз, гердан. Перлена огърлица.

Грешни изписвания (7)

  • огърлеца
  • огърлецъ
  • огърлицъ
  • угърлеца
  • угърлецъ
  • угърлица
  • угърлицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. огър-ли-ца
членувано огър-ли-ца-та
мн.ч. огър-ли-ци
членувано огър-ли-ци-те
звателна форма