броеница

Речник на българския език

броенѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. броенѝци, ж. Нанизани на връв като гердан обли или продълговати зърна от кехлибар, седеф, кост и под., които мъжете в миналото са държали в ръце за развлечение при разговори и почивка.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • броеницъ
  • броиница
  • броиницъ
  • бруеница
  • бруеницъ
  • бруиница
  • бруиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бро-е-ни-ца
членувано бро-е-ни-ца-та
мн.ч. бро-е-ни-ци
членувано бро-е-ни-ци-те
звателна форма