украса

Речник на българския език

укра̀са съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. укра̀си, ж.
1. Само ед. Сбор от предмети (произведения на изкуството, фигури, гирлянди и др.), които са предназначени да придадат красота или тържественост в помещение, на улица и др. Подготвям коледна украса.
2. Предмет, който придава красота. Цветята са приятна украса.
3. Украсяване. От три дни се занимавам с украсата на залата за тържеството.

Грешни изписвания (3)

  • окраса
  • окрасъ
  • украсъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ук-ра-са
членувано ук-ра-са-та
мн.ч. ук-ра-си
членувано ук-ра-си-те
звателна форма