бижу

Речник на българския език

бижу̀ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. бижу̀та, ср.
1. Скъпоценно украшение.
2. Прен. Нещо много хубаво, добре направено, ценно. Работата е бижу.

Грешни изписвания (1)

  • бежу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-жу
членувано би-жу-то
мн.ч. би-жу-та
членувано би-жу-та-та