труфила е

Речник на българския език

1. труфила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

труфила е е производна форма на труфя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. труфила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

труфила е е производна форма на труфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).