кичил е

Речник на българския език

1. кичил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кичил е е производна форма на кича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кичил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кичил е е производна форма на кича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).