кичила е

Речник на българския език

1. кичила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кичила е е производна форма на кича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кичила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кичила е е производна форма на кича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).