кичил
1.
кичил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
кичил
е производна форма
на кича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
кичил —
мин. деят. св. прич. м. р.
кичил
е производна форма
на кича (мин. деят. св. прич. м. р.).