кич

Речник на българския език

кич — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

кѝчът, кѝча, само ед., м. Безвкусица; изделия или стил без естетически достойнства.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кич
непълен член ки-ча
пълен член ки-чът
мн.ч. ки-чо-ве
членувано ки-чо-ве-те
бройна форма ки-ча
звателна форма —

Връзки