кичило е

Речник на българския език

1. кичило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кичило е е производна форма на кича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кичило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кичило е е производна форма на кича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).