изпъпля

Речник на българския език

1. изпъ̀пля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испъпля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-пъп-ля из-пъп-лим
2 лице из-пъп-лиш из-пъп-ли-те
3 лице из-пъп-ли из-пъп-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пъп-лих из-пъп-лих-ме
2 лице из-пъп-ли из-пъп-лих-те
3 лице из-пъп-ли из-пъп-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-пъп-лех из-пъп-лех-ме
2 лице из-пъп-ле-ше из-пъп-лех-те
3 лице из-пъп-ле-ше из-пъп-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъплил съм изпъплила съм изпъплило съм изпъплили сме
2 лице изпъплил си изпъплила си изпъплило си изпъплили сте
3 лице изпъплил е изпъплила е изпъплило е изпъплили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпъплил бях изпъплила бях изпъплило бяхме изпъплили
2 лице беше изпъплил беше изпъплила беше изпъплило бяхте изпъплили
3 лице беше изпъплил беше изпъплила беше изпъплило бяха изпъплили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпъпля ще изпъплим
2 лице ще изпъплиш ще изпъплите
3 лице ще изпъпли ще изпъплят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпъплил ще съм изпъплила ще съм изпъплило ще сме изпъплили
2 лице ще си изпъплил ще си изпъплила ще си изпъплило ще сте изпъплили
3 лице ще е изпъплил ще е изпъплила ще е изпъплило ще са изпъплили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпъпля щяхме да изпъплим
2 лице щеше да изпъплиш щяхте да изпъплите
3 лице щеше да изпъпли щяха да изпъплят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпъплил щях да съм изпъплила щях да съм изпъплило щяхме да сме изпъплили
2 лице щеше да си изпъплил щеше да си изпъплила щеше да си изпъплило щяхте да сте изпъплили
3 лице щеше да е изпъплил щеше да е изпъплила щеше да е изпъплило щяха да са изпъплили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъплел съм изпъплела съм изпъплело съм изпъплели сме
2 лице изпъплел си изпъплела си изпъплело си изпъплели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъплил съм изпъплила съм изпъплило съм изпъплили сме
2 лице изпъплил си изпъплила си изпъплило си изпъплили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпъплил била съм изпъплила било съм изпъплило били сме изпъплили
2 лице бил си изпъплил била си изпъплила било си изпъплило били сте изпъплили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпъпля щяла съм да изпъпля щяло съм да изпъпля щели сме да изпъплим
2 лице щял си да изпъплиш щяла си да изпъплиш щяло си да изпъплиш щели сте да изпъплите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпъплил щяла съм да съм изпъплила щяло съм да съм изпъплило щели сме да сме изпъплили
2 лице щял си да си изпъплил щяла си да си изпъплила щяло си да си изпъплило щели сте да сте изпъплили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпъплил бих изпъплила бих изпъплило бихме изпъплили
2 лице би изпъплил би изпъплила би изпъплило бихте изпъплили
3 лице би изпъплил би изпъплила би изпъплило биха изпъплили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-пъп-ли из-пъп-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-пъп-лен
непълен член из-пъп-ле-ния
пълен член из-пъп-ле-ни-ят
женски род из-пъп-ле-на
членувано из-пъп-ле-на-та
среден род из-пъп-ле-но
членувано из-пъп-ле-но-то
множествено число из-пъп-ле-ни
членувано из-пъп-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъп-лил
непълен член из-пъп-ли-лия
пълен член из-пъп-ли-ли-ят
женски род из-пъп-ли-ла
членувано из-пъп-ли-ла-та
среден род из-пъп-ли-ло
членувано из-пъп-ли-ло-то
множествено число из-пъп-ли-ли
членувано из-пъп-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъп-лел
женски род из-пъп-ле-ла
среден род из-пъп-ле-ло
множествено число из-пъп-ле-ли

2. изпъпля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпъпля е производна форма на изпъплям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изпъпля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпъпля е производна форма на изпъплям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изпъпля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпъпля е производна форма на изпъплям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).