изпъплили

Речник на българския език

1. изпъплили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпъплили е производна форма на изпъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпъплили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпъплили е производна форма на изпъпля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).