изпъплило е

Речник на българския език

1. изпъплило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъплило е е производна форма на изпъпля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъплило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъплило е е производна форма на изпъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).