изпъплила е

Речник на българския език

1. изпъплила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъплила е е производна форма на изпъпля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпъплила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъплила е е производна форма на изпъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).