изпъплело

Речник на българския език

1. изпъплело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъплело е производна форма на изпъпля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъплело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпъплело е производна форма на изпъпля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).