изпъплела

Речник на българския език

1. изпъплела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъплела е производна форма на изпъпля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпъплела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпъплела е производна форма на изпъпля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).