изпъплил си

Речник на българския език

1. изпъплил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъплил си е производна форма на изпъпля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъплил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъплил си е производна форма на изпъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).