бил е изпъплил

Речник на българския език

1. бил е изпъплил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпъплил е производна форма на изпъпля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).