изпъплила

Речник на българския език

1. изпъплила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъплила е производна форма на изпъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпъплила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпъплила е производна форма на изпъпля (мин. деят. св. прич. ж. р.).