изпъплило

Речник на българския език

1. изпъплило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъплило е производна форма на изпъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъплило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпъплило е производна форма на изпъпля (мин. деят. св. прич. ср. р.).