димя

Речник на българския език

димя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 174ii) редактиране

Значение

димѝш, мин. св. димя̀х, мин. прич. димя̀л, несв.
1. Изпускам, отделям дим. Комините димят. Огнището дими.
2. За човек — пуша. По цял ден дими с лулата си.
3. Прен. За течност — изпускам пара поради висока температура. Супата още димеше.

Грешни изписвания (4)

  • демйа
  • демйъ
  • димйа
  • димйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ди-мя ди-мим
2 лице ди-миш ди-ми-те
3 лице ди-ми ди-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ди-мих ди-мих-ме
2 лице ди-ми ди-мих-те
3 лице ди-ми ди-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ди-мях ди-мях-ме
2 лице ди-ме-ше ди-мях-те
3 лице ди-ме-ше ди-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице димил съм димила съм димило съм димили сме
2 лице димил си димила си димило си димили сте
3 лице димил е димила е димило е димили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях димил бях димила бях димило бяхме димили
2 лице беше димил беше димила беше димило бяхте димили
3 лице беше димил беше димила беше димило бяха димили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще димя ще димим
2 лице ще димиш ще димите
3 лице ще дими ще димят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм димил ще съм димила ще съм димило ще сме димили
2 лице ще си димил ще си димила ще си димило ще сте димили
3 лице ще е димил ще е димила ще е димило ще са димили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да димя щяхме да димим
2 лице щеше да димиш щяхте да димите
3 лице щеше да дими щяха да димят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм димил щях да съм димила щях да съм димило щяхме да сме димили
2 лице щеше да си димил щеше да си димила щеше да си димило щяхте да сте димили
3 лице щеше да е димил щеше да е димила щеше да е димило щяха да са димили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице димял съм димяла съм димяло съм димели сме
2 лице димял си димяла си димяло си димели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице димил съм димила съм димило съм димили сме
2 лице димил си димила си димило си димили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм димил била съм димила било съм димило били сме димили
2 лице бил си димил била си димила било си димило били сте димили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да димя щяла съм да димя щяло съм да димя щели сме да димим
2 лице щял си да димиш щяла си да димиш щяло си да димиш щели сте да димите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм димил щяла съм да съм димила щяло съм да съм димило щели сме да сме димили
2 лице щял си да си димил щяла си да си димила щяло си да си димило щели сте да сте димили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих димил бих димила бих димило бихме димили
2 лице би димил би димила би димило бихте димили
3 лице би димил би димила би димило биха димили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ди-ми ди-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ди-мил
непълен член ди-ми-лия
пълен член ди-ми-ли-ят
женски род ди-ми-ла
членувано ди-ми-ла-та
среден род ди-ми-ло
членувано ди-ми-ло-то
множествено число ди-ми-ли
членувано ди-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ди-мял
женски род ди-мя-ла
среден род ди-мя-ло
множествено число ди-ме-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ди-мящ
непълен член ди-мя-щия
пълен член ди-мя-щи-ят
женски род ди-мя-ща
членувано ди-мя-ща-та
среден род ди-мя-що
членувано ди-мя-що-то
множествено число ди-мя-щи
членувано ди-мя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ди-мей-ки