димили

Речник на българския език

1. димили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

димили е производна форма на димя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. димили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

димили е производна форма на димя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).