димила

Речник на българския език

1. димила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

димила е производна форма на димя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. димила — мин. деят. св. прич. ж. р.

димила е производна форма на димя (мин. деят. св. прич. ж. р.).