димило е

Речник на българския език

1. димило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

димило е е производна форма на димя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. димило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

димило е е производна форма на димя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).