димила съм

Речник на българския език

1. димила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

димила съм е производна форма на димя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. димила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

димила съм е производна форма на димя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).