дими

Речник на българския език

1. дими — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дими е производна форма на димя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дими — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дими е производна форма на димя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дими — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дими е производна форма на димя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. дими — повелително наклонение, ед. ч.

дими е производна форма на димя (повелително наклонение, ед. ч.).