димели

Речник на българския език

1. димели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

димели е производна форма на димя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. димели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

димели е производна форма на димя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).