димил съм

Речник на българския език

1. димил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

димил съм е производна форма на димя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. димил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

димил съм е производна форма на димя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).