би димила

Речник на българския език

1. би димила — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ж. р.

би димила е производна форма на димя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. би димила — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ж. р.

би димила е производна форма на димя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ж. р.).