димил е

Речник на българския език

1. димил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

димил е е производна форма на димя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. димил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

димил е е производна форма на димя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).