ОТВОР

Речник на българския език

отво̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. отво̀ри, (два) отво̀ра, м. Дупка; цепнатина в нещо; вход. В средната част на кавала има осем отвора за пръстите.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • утвор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-вор
непълен член от-во-ра
пълен член от-во-рът
мн.ч. от-во-ри
членувано от-во-ри-те
бройна форма от-во-ра
звателна форма —

Връзки