врата

мн. вратѝ, ж.
1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.
2. Самият отвор в стена, ограда. Не стой на вратата, влез!
3. Спец. В някои спортни игри (футбол, хандбал, хокей) — вертикална рамка, разположена на тясната страна на игрището, където се вкарва топката.
същ. умал. вратѝчка, мн. вратѝчки, ж.
• Влизам/вляза през задната врата. — Разг. Постигам нещо по нечестен начин.
• Посочвам/посоча вратата — (на някого). Разг. Изгонвам, пъдя.
• При закрити врата/врати. — За съдебно дело, съвещание, заседание — без да се допускат външни лица.
• Намирам/търся вратичка. — Намирам/търся начин да постигна, каквото искам, като заобиколя установения ред.