вратник

Речник на българския език

вра̀тник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. вра̀тници, (два) вра̀тника, м. Разг. Голяма дворна врата, през която минават коли, животни, хора.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • вратнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. врат-ник
непълен член врат-ни-ка
пълен член врат-ни-кът
мн.ч. врат-ни-ци
членувано врат-ни-ци-те
бройна форма врат-ни-ка
звателна форма