1.
врат
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
вратъ̀т, врата̀, мн. вратовѐ, (два) вра̀та, м.
1. Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия.
2. Само задната част на тая част от тялото; тил. Ще ти плесна един по врата.
прил. вра̀тен, вра̀тна, вра̀тно, мн. вра̀тни. Вратни жили.
• Извивам/извия врата — (на някого). Разг. Погубвам, унищожавам.
• Не е врат, ами шия. — Разг. Ирон. Все едно, все същото.
• Обесвам се/обеся се на врата — (на някого). Разг. Чакам да ме хранят, издържат; натрапвам се, досаждам, преча.
• Стъпвам на врата — (на някого). Разг. Подчинявам, покорявам.
• Широко ми е около врата. — Разг. Нямам безпокойство, грижа, притеснение.
1. Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия.
2. Само задната част на тая част от тялото; тил. Ще ти плесна един по врата.
прил. вра̀тен, вра̀тна, вра̀тно, мн. вра̀тни. Вратни жили.
• Извивам/извия врата — (на някого). Разг. Погубвам, унищожавам.
• Не е врат, ами шия. — Разг. Ирон. Все едно, все същото.
• Обесвам се/обеся се на врата — (на някого). Разг. Чакам да ме хранят, издържат; натрапвам се, досаждам, преча.
• Стъпвам на врата — (на някого). Разг. Подчинявам, покорявам.
• Широко ми е около врата. — Разг. Нямам безпокойство, грижа, притеснение.
2. врат — сег. вр., 3 л., мн. ч.
врат е производна форма на вра се (сег. вр., 3 л., мн. ч.).