вратен

Речник на българския език

вра̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. врат

Грешни изписвания (1)

  • вратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вра-тен
непълен член врат-ния
пълен член врат-ни-ят
ж. р. врат-на
членувано врат-на-та
ср. р. врат-но
членувано врат-но-то
мн. ч. врат-ни
членувано врат-ни-те