око

мн. очѝ, ср.
1. Зрителен орган у човека и животните. Сини очи.
2. Зрение. Има точно око.
• Без да ми мигне окото. — Без да се колебая, без да се страхувам.
• Бие на очи. — Прави впечатление.
• Вадим си очите. — Караме се.
• В очите (казвам, говоря). — Без заобикалки, пряко, открито (казвам).
• Въртя очи. — За жена — гледам предизвикателно мъжете.
• Гледам с други очи. — Променил съм отношението си към нещо.
• Гледам с четири очи. — Гледам много внимателно.
• Гледам изпод око. — Гледам враждебно, подозрително.
• За черните ти очи. — Без да има лична облага или заинтересованост.
• Лови окото. — Харесва се.
• Набивам се в очите. — Правя впечателние.
• На око. — Приблизително, без точно измерване.
• Обръщам очи. — Умирам.
• Обръщам очите си към някого. — Очаквам помощ или облага.
• Очи и уши. — Шпионин, доносник.
• Ще ти извади очите. — Съвсем очевидно е.
• Хвърлям око (на нещо). — Имам желание за нещо.
• Яйца на очи. — Пържени яйца, без да се бъркат.
• Пауново око. — Вид пеперуда.