зрѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед.
1. Едно от сетивата на човека, чрез което се възприемат предметите чрез излъчваната или пречупената от тях светлина.
2. Способността на всеки човек да вижда. Имам силно зрение. Зрението му отслабна.
1. Едно от сетивата на човека, чрез което се възприемат предметите чрез излъчваната или пречупената от тях светлина.
2. Способността на всеки човек да вижда. Имам силно зрение. Зрението му отслабна.
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | зре-ние | |
|---|---|---|
| членувано | зре-ни-е-то | |
| мн.ч. | зре-ния | |
| членувано | зре-ни-я-та |