хвърча

Речник на българския език

хвърча̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 178ii) редактиране

Значение

хвърчѝш, мин. св. хвърча̀х, мин. прич. хвърча̀л, несв.
1. За птица, насекомо и др. — движа се във въздуха, летя. Бръмбърът хвърчи.
2. Прен. Движа се с голяма скорост, устремно; летя. Колите хвърчат по улицата.
3. За време — преминавам бързо, неусетно; отлитам. Минутите хвърчат, а никой не предприема нищо.
4. За мисъл и под. — рея се, унасям се далеч.
Хвърча в/из облаците. — Нямам реална представа, реална оценка за нещата.
Хвърча нависоко. 1. — Имам големи претенции, в повечето случаи неоснователни или невъзможни за изпълнение.
2. Големея се.

Грешни изписвания (7)

  • фарча
  • фарчъ
  • фърча
  • фърчъ
  • хварча
  • хварчъ
  • хвърчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице хвър-ча хвър-чим
2 лице хвър-чиш хвър-чи-те
3 лице хвър-чи хвър-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице хвър-чах хвър-чах-ме
2 лице хвър-ча хвър-чах-те
3 лице хвър-ча хвър-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице хвър-чах хвър-чах-ме
2 лице хвър-че-ше хвър-чах-те
3 лице хвър-че-ше хвър-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице хвърчал съм хвърчала съм хвърчало съм хвърчали сме
2 лице хвърчал си хвърчала си хвърчало си хвърчали сте
3 лице хвърчал е хвърчала е хвърчало е хвърчали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях хвърчал бях хвърчала бях хвърчало бяхме хвърчали
2 лице беше хвърчал беше хвърчала беше хвърчало бяхте хвърчали
3 лице беше хвърчал беше хвърчала беше хвърчало бяха хвърчали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще хвърча ще хвърчим
2 лице ще хвърчиш ще хвърчите
3 лице ще хвърчи ще хвърчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм хвърчал ще съм хвърчала ще съм хвърчало ще сме хвърчали
2 лице ще си хвърчал ще си хвърчала ще си хвърчало ще сте хвърчали
3 лице ще е хвърчал ще е хвърчала ще е хвърчало ще са хвърчали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да хвърча щяхме да хвърчим
2 лице щеше да хвърчиш щяхте да хвърчите
3 лице щеше да хвърчи щяха да хвърчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм хвърчал щях да съм хвърчала щях да съм хвърчало щяхме да сме хвърчали
2 лице щеше да си хвърчал щеше да си хвърчала щеше да си хвърчало щяхте да сте хвърчали
3 лице щеше да е хвърчал щеше да е хвърчала щеше да е хвърчало щяха да са хвърчали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице хвърчал съм хвърчала съм хвърчало съм хвърчали сме
2 лице хвърчал си хвърчала си хвърчало си хвърчали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице хвърчал съм хвърчала съм хвърчало съм хвърчали сме
2 лице хвърчал си хвърчала си хвърчало си хвърчали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм хвърчал била съм хвърчала било съм хвърчало били сме хвърчали
2 лице бил си хвърчал била си хвърчала било си хвърчало били сте хвърчали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да хвърча щяла съм да хвърча щяло съм да хвърча щели сме да хвърчим
2 лице щял си да хвърчиш щяла си да хвърчиш щяло си да хвърчиш щели сте да хвърчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм хвърчал щяла съм да съм хвърчала щяло съм да съм хвърчало щели сме да сме хвърчали
2 лице щял си да си хвърчал щяла си да си хвърчала щяло си да си хвърчало щели сте да сте хвърчали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих хвърчал бих хвърчала бих хвърчало бихме хвърчали
2 лице би хвърчал би хвърчала би хвърчало бихте хвърчали
3 лице би хвърчал би хвърчала би хвърчало биха хвърчали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хвър-чи хвър-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род хвър-чал
непълен член хвър-ча-лия
пълен член хвър-ча-ли-ят
женски род хвър-ча-ла
членувано хвър-ча-ла-та
среден род хвър-ча-ло
членувано хвър-ча-ло-то
множествено число хвър-ча-ли
членувано хвър-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род хвър-чал
женски род хвър-ча-ла
среден род хвър-ча-ло
множествено число хвър-ча-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род хвър-чащ
непълен член хвър-ча-щия
пълен член хвър-ча-щи-ят
женски род хвър-ча-ща
членувано хвър-ча-ща-та
среден род хвър-ча-що
членувано хвър-ча-що-то
множествено число хвър-ча-щи
членувано хвър-ча-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

хвър-чей-ки